обгербил съм

Речник на българския език

1. обгербил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обгербил съм е производна форма на обгербя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обгербил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обгербил съм е производна форма на обгербя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).