обгазил

Речник на българския език

1. обгазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгазил е производна форма на обгазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обгазил — мин. деят. св. прич. м. р.

обгазил е производна форма на обгазя (мин. деят. св. прич. м. р.).