обвяло

Речник на българския език

1. обвяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвяло е производна форма на обвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обвяло е производна форма на обвея (мин. деят. св. прич. ср. р.).