обвял

Речник на българския език

1. обвял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвял е производна форма на обвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвял — мин. деят. св. прич. м. р.

обвял е производна форма на обвея (мин. деят. св. прич. м. р.).