обвил е

Речник на българския език

1. обвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвил е е производна форма на обвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвил е е производна форма на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).