обвила съм

Речник на българския език

1. обвила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обвила съм е производна форма на обвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обвила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обвила съм е производна форма на обвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).