обвесил е

Речник на българския език

1. обвесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвесил е е производна форма на обвеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвесил е е производна форма на обвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).