обвесил

Речник на българския език

1. обвесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвесил е производна форма на обвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвесил — мин. деят. св. прич. м. р.

обвесил е производна форма на обвеся (мин. деят. св. прич. м. р.).