обвесил
1.
обвесил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обвесил
е производна форма
на обвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обвесил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обвесил
е производна форма
на обвеся (мин. деят. св. прич. м. р.).