обвесело

Речник на българския език

1. обвесело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обвесело е производна форма на обвеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обвесело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обвесело е производна форма на обвеся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).