обвесел

Речник на българския език

1. обвесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обвесел е производна форма на обвеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обвесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обвесел е производна форма на обвеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).