обвели

Речник на българския език

1. обвели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обвели е производна форма на обвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обвели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обвели е производна форма на обвея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).