обвеели

Речник на българския език

1. обвеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обвеели е производна форма на обвея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обвеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обвеели е производна форма на обвея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).