обвари

Речник на българския език

1. обвари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обвари е производна форма на обваря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обвари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обвари е производна форма на обваря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обвари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обвари е производна форма на обваря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обвари — повелително наклонение, ед. ч.

обвари е производна форма на обваря (повелително наклонение, ед. ч.).