обадил е

Речник на българския език

1. обадил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обадил е е производна форма на обадя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обадил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обадил е е производна форма на обадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).