нотифицирало

Речник на българския език

1. нотифицирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нотифицирало е производна форма на нотифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нотифицирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нотифицирало е производна форма на нотифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нотифицирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нотифицирало е производна форма на нотифицирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нотифицирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нотифицирало е производна форма на нотифицирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).