нотифицирал

Речник на българския език

1. нотифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нотифицирал е производна форма на нотифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нотифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нотифицирал е производна форма на нотифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нотифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

нотифицирал е производна форма на нотифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нотифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нотифицирал е производна форма на нотифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).