нотирах

Речник на българския език

1. нотирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

нотирах е производна форма на нотирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. нотирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

нотирах е производна форма на нотирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).