носел

Речник на българския език

1. носел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

носел е производна форма на нося (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. носел — мин. деят. несв. прич. м. р.

носел е производна форма на нося (мин. деят. несв. прич. м. р.).