нормирахте

Речник на българския език

1. нормирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нормирахте е производна форма на нормирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нормирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нормирахте е производна форма на нормирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).