нормирах

Речник на българския език

1. нормирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

нормирах е производна форма на нормирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. нормирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

нормирах е производна форма на нормирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).