номинирало

Речник на българския език

1. номинирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

номинирало е производна форма на номинирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. номинирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

номинирало е производна форма на номинирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. номинирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

номинирало е производна форма на номинирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. номинирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

номинирало е производна форма на номинирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).