нищил

Речник на българския език

1. нищил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нищил е производна форма на нищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нищил — мин. деят. св. прич. м. р.

нищил е производна форма на нищя (мин. деят. св. прич. м. р.).