никнем

Речник на българския език

1. никнем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

никнем е производна форма на никна (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. никнем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

никнем е производна форма на никна (сег. вр., 1 л., мн. ч.).