никнало

Речник на българския език

1. никнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

никнало е производна форма на никна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. никнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

никнало е производна форма на никна (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. никнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

никнало е производна форма на никна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. никнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

никнало е производна форма на никна (мин. деят. св. прич. ср. р.).