никелирахте

Речник на българския език

1. никелирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

никелирахте е производна форма на никелирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. никелирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

никелирахте е производна форма на никелирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).