нерядко

Речник на българския език

1. неря̀дко наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. В малки промеждутъци от време, често. Нерядко посещавам братовчедите си.

Грешни изписвания (7)

  • нерядку
  • нерятко
  • нерятку
  • нирядко
  • нирядку
  • нирятко
  • нирятку

2. нерядко — ср. р.

нерядко е производна форма на нерядък (ср. р.).