непокорствал е

Речник на българския език

1. непокорствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

непокорствал е е производна форма на непокорствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. непокорствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

непокорствал е е производна форма на непокорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. непокорствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

непокорствал е е производна форма на непокорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).