неокончателно

Речник на българския език

1. неоконча̀телно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • неокончателну
  • неокончатилно
  • неокончатилну
  • неокунчателно
  • неокунчателну
  • неокунчатилно
  • неокунчатилну
  • неукончателно
  • неукончателну
  • неукончатилно
  • неукончатилну
  • неукунчателно
  • неукунчателну
  • неукунчатилно
  • неукунчатилну
  • ниокончателно
  • ниокончателну
  • ниокончатилно
  • ниокончатилну
  • ниокунчателно
  • ниокунчателну
  • ниокунчатилно
  • ниокунчатилну
  • ниукончателно
  • ниукончателну
  • ниукончатилно
  • ниукончатилну
  • ниукунчателно
  • ниукунчателну
  • ниукунчатилно
  • ниукунчатилну

2. неокончателно — ср. р.

неокончателно е производна форма на неокончателен (ср. р.).