недочуло е

Речник на българския език

1. недочуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недочуло е е производна форма на недочуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. недочуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недочуло е е производна форма на недочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).