недоверявал

Речник на българския език

1. недоверявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

недоверявал е производна форма на недоверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. недоверявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

недоверявал е производна форма на недоверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. недоверявал — мин. деят. св. прич. м. р.

недоверявал е производна форма на недоверявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. недоверявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

недоверявал е производна форма на недоверявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).