нащърбявало

Речник на българския език

1. нащърбявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нащърбявало е производна форма на нащърбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нащърбявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нащърбявало е производна форма на нащърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нащърбявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нащърбявало е производна форма на нащърбявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нащърбявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нащърбявало е производна форма на нащърбявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).