нашамаросвахте

Речник на българския език

1. нашамаросвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нашамаросвахте е производна форма на нашамаросвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нашамаросвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нашамаросвахте е производна форма на нашамаросвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).