нашамарвахте

Речник на българския език

1. нашамарвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нашамарвахте е производна форма на нашамарвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нашамарвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нашамарвахте е производна форма на нашамарвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).