начумерва

Речник на българския език

1. начумерва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

начумерва е производна форма на начумервам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. начумерва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

начумерва е производна форма на начумервам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. начумерва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

начумерва е производна форма на начумервам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).