начудил си

Речник на българския език

1. начудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

начудил си е производна форма на начудя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. начудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

начудил си е производна форма на начудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).