начудил е

Речник на българския език

1. начудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начудил е е производна форма на начудя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начудил е е производна форма на начудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).