начудило

Речник на българския език

1. начудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начудило е производна форма на начудя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. начудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

начудило е производна форма на начудя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).