начуди

Речник на българския език

1. начуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

начуди е производна форма на начудя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. начуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

начуди е производна форма на начудя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. начуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

начуди е производна форма на начудя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. начуди — повелително наклонение, ед. ч.

начуди е производна форма на начудя се (повелително наклонение, ед. ч.).