начудел

Речник на българския език

1. начудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начудел е производна форма на начудя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

начудел е производна форма на начудя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).