начешете

Речник на българския език

1. начешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

начешете е производна форма на начеша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. начешете — повелително наклонение, мн. ч.

начешете е производна форма на начеша (повелително наклонение, мн. ч.).