начешели

Речник на българския език

1. начешели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

начешели е производна форма на начеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. начешели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

начешели е производна форма на начеша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).