начетете

Речник на българския език

1. начетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

начетете е производна форма на начета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. начетете — повелително наклонение, мн. ч.

начетете е производна форма на начета (повелително наклонение, мн. ч.).