начетели

Речник на българския език

1. начетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

начетели е производна форма на начета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. начетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

начетели е производна форма на начета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).