начета се е

Речник на българския език

1. начета се е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начета се е е производна форма на начета се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начета се е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начета се е е производна форма на начета се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. начета се е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начета се е е производна форма на начета се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. начета се е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начета се е е производна форма на начета се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. начета се е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начета се е е производна форма на начета се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. начета се е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начета се е е производна форма на начета се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. начета се е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начета се е е производна форма на начета се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

8. начета се е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

начета се е е производна форма на начета се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

9. начета се е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начета се е е производна форма на начета се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).