начерпил

Речник на българския език

1. начерпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начерпил е производна форма на начерпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начерпил — мин. деят. св. прич. м. р.

начерпил е производна форма на начерпя (мин. деят. св. прич. м. р.).