наченете

Речник на българския език

1. наченете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наченете е производна форма на начена (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наченете — повелително наклонение, мн. ч.

наченете е производна форма на начена (повелително наклонение, мн. ч.).