наченело

Речник на българския език

1. наченело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наченело е производна форма на начена (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наченело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наченело е производна форма на начена (мин. деят. несв. прич. ср. р.).