начели

Речник на българския език

1. начели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

начели е производна форма на начета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. начели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

начели е производна форма на начета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).