начевал

Речник на българския език

1. начевал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начевал е производна форма на начевам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. начевал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

начевал е производна форма на начевам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. начевал — мин. деят. св. прич. м. р.

начевал е производна форма на начевам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. начевал — мин. деят. несв. прич. м. р.

начевал е производна форма на начевам (мин. деят. несв. прич. м. р.).