нацъфтявал си

Речник на българския език

1. нацъфтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал си е производна форма на нацъфтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нацъфтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал си е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. нацъфтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал си е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).